изкозирувал е

Речник на българския език

1. изкозирувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкозирувал е е производна форма на изкозирувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкозирувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкозирувал е е производна форма на изкозирувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкозирувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкозирувал е е производна форма на изкозирувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).