изкозирувал

Речник на българския език

1. изкозирувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкозирувал е производна форма на изкозирувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкозирувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкозирувал е производна форма на изкозирувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкозирувал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкозирувал е производна форма на изкозирувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изкозирувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкозирувал е производна форма на изкозирувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).