изкозирува

Речник на българския език

1. изкозирува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изкозирува е производна форма на изкозирувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изкозирува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изкозирува е производна форма на изкозирувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изкозирува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изкозирува е производна форма на изкозирувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).