изковяла

Речник на българския език

1. изковяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изковяла е производна форма на изкова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изковяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изковяла е производна форма на изкова (мин. деят. несв. прич. ж. р.).