изковете

Речник на българския език

1. изковете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изковете е производна форма на изкова (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изковете — повелително наклонение, мн. ч.

изковете е производна форма на изкова (повелително наклонение, мн. ч.).