изковели

Речник на българския език

1. изковели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изковели е производна форма на изкова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изковели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изковели е производна форма на изкова (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).