изковали

Речник на българския език

1. изковали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изковали е производна форма на изкова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изковали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изковали е производна форма на изкова (мин. деят. св. прич. мн. ч.).