изковала

Речник на българския език

1. изковала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изковала е производна форма на изкова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изковала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изковала е производна форма на изкова (мин. деят. св. прич. ж. р.).