изковал

Речник на българския език

1. изковал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изковал е производна форма на изкова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изковал — мин. деят. св. прич. м. р.

изковал е производна форма на изкова (мин. деят. св. прич. м. р.).