изкльопали

Речник на българския език

1. изкльопали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изкльопали е производна форма на изкльопам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкльопали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изкльопали е производна форма на изкльопам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изкльопали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изкльопали е производна форма на изкльопам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изкльопали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изкльопали е производна форма на изкльопам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).