изкльопала

Речник на българския език

1. изкльопала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкльопала е производна форма на изкльопам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкльопала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкльопала е производна форма на изкльопам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изкльопала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изкльопала е производна форма на изкльопам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изкльопала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изкльопала е производна форма на изкльопам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).