изкльопал

Речник на българския език

1. изкльопал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкльопал е производна форма на изкльопам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкльопал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкльопал е производна форма на изкльопам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкльопал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкльопал е производна форма на изкльопам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изкльопал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкльопал е производна форма на изкльопам (мин. деят. несв. прич. м. р.).