изклокочил е

Речник на българския език

1. изклокочил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изклокочил е е производна форма на изклокоча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изклокочил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изклокочил е е производна форма на изклокоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).