изклокочило е

Речник на българския език

1. изклокочило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изклокочило е е производна форма на изклокоча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изклокочило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изклокочило е е производна форма на изклокоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).