изклокочило

Речник на българския език

1. изклокочило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изклокочило е производна форма на изклокоча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изклокочило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изклокочило е производна форма на изклокоча (мин. деят. св. прич. ср. р.).