изклокочи

Речник на българския език

1. изклокочи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изклокочи е производна форма на изклокоча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изклокочи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изклокочи е производна форма на изклокоча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изклокочи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изклокочи е производна форма на изклокоча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изклокочи — повелително наклонение, ед. ч.

изклокочи е производна форма на изклокоча (повелително наклонение, ед. ч.).