изклокочел

Речник на българския език

1. изклокочел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изклокочел е производна форма на изклокоча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изклокочел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изклокочел е производна форма на изклокоча (мин. деят. несв. прич. м. р.).