изклинявало

Речник на българския език

1. изклинявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изклинявало е производна форма на изклинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изклинявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изклинявало е производна форма на изклинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изклинявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изклинявало е производна форма на изклинявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изклинявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изклинявало е производна форма на изклинявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).