изклинявала

Речник на българския език

1. изклинявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изклинявала е производна форма на изклинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изклинявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изклинявала е производна форма на изклинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изклинявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изклинявала е производна форма на изклинявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изклинявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изклинявала е производна форма на изклинявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).