изклинявал

Речник на българския език

1. изклинявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изклинявал е производна форма на изклинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изклинявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изклинявал е производна форма на изклинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изклинявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изклинявал е производна форма на изклинявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изклинявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изклинявал е производна форма на изклинявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).