изклинвала

Речник на българския език

1. изклинвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изклинвала е производна форма на изклинвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изклинвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изклинвала е производна форма на изклинвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изклинвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изклинвала е производна форма на изклинвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изклинвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изклинвала е производна форма на изклинвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).