изклинвал

Речник на българския език

1. изклинвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изклинвал е производна форма на изклинвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изклинвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изклинвал е производна форма на изклинвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изклинвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изклинвал е производна форма на изклинвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изклинвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изклинвал е производна форма на изклинвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).