изкласявало

Речник на българския език

1. изкласявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкласявало е производна форма на изкласявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкласявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкласявало е производна форма на изкласявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкласявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкласявало е производна форма на изкласявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изкласявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкласявало е производна форма на изкласявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).