изкипявал

Речник на българския език

1. изкипявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкипявал е производна форма на изкипявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкипявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкипявал е производна форма на изкипявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкипявал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкипявал е производна форма на изкипявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изкипявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкипявал е производна форма на изкипявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).