изкилил е

Речник на българския език

1. изкилил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкилил е е производна форма на изкиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкилил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкилил е е производна форма на изкиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).