изкилило

Речник на българския език

1. изкилило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкилило е производна форма на изкиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкилило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкилило е производна форма на изкиля (мин. деят. св. прич. ср. р.).