изкилвало

Речник на българския език

1. изкилвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкилвало е производна форма на изкилвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкилвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкилвало е производна форма на изкилвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкилвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкилвало е производна форма на изкилвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изкилвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкилвало е производна форма на изкилвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).