изкикотил е

Речник на българския език

1. изкикотил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкикотил е е производна форма на изкикотя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкикотил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкикотил е е производна форма на изкикотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).