изкикотили

Речник на българския език

1. изкикотили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изкикотили е производна форма на изкикотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкикотили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изкикотили е производна форма на изкикотя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).