изкикотил

Речник на българския език

1. изкикотил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкикотил е производна форма на изкикотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкикотил — мин. деят. св. прич. м. р.

изкикотил е производна форма на изкикотя (мин. деят. св. прич. м. р.).