изкикоти

Речник на българския език

1. изкикоти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изкикоти е производна форма на изкикотя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изкикоти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изкикоти е производна форма на изкикотя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изкикоти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изкикоти е производна форма на изкикотя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изкикоти — повелително наклонение, ед. ч.

изкикоти е производна форма на изкикотя (повелително наклонение, ед. ч.).