изкикотел

Речник на българския език

1. изкикотел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкикотел е производна форма на изкикотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкикотел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкикотел е производна форма на изкикотя (мин. деят. несв. прич. м. р.).