изкикотвал

Речник на българския език

1. изкикотвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкикотвал е производна форма на изкикотвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкикотвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкикотвал е производна форма на изкикотвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкикотвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкикотвал е производна форма на изкикотвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изкикотвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкикотвал е производна форма на изкикотвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).