изкефела

Речник на българския език

1. изкефела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкефела е производна форма на изкефя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкефела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изкефела е производна форма на изкефя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).