изкефел

Речник на българския език

1. изкефел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкефел е производна форма на изкефя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкефел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкефел е производна форма на изкефя (мин. деят. несв. прич. м. р.).