изкваквало

Речник на българския език

1. изкваквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкваквало е производна форма на изкваквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкваквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкваквало е производна форма на изкваквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкваквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкваквало е производна форма на изкваквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изкваквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкваквало е производна форма на изкваквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).