изквакал

Речник на българския език

1. изквакал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изквакал е производна форма на изквакам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изквакал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изквакал е производна форма на изквакам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изквакал — мин. деят. св. прич. м. р.

изквакал е производна форма на изквакам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изквакал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изквакал е производна форма на изквакам (мин. деят. несв. прич. м. р.).