изкашлял си

Речник на българския език

1. изкашлял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкашлял си е производна форма на изкашлям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изкашлял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкашлял си е производна форма на изкашлям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изкашлял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкашлял си е производна форма на изкашлям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).