изкашлял е

Речник на българския език

1. изкашлял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкашлял е е производна форма на изкашлям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкашлял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкашлял е е производна форма на изкашлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкашлял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкашлял е е производна форма на изкашлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).