изкашляло е

Речник на българския език

1. изкашляло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкашляло е е производна форма на изкашлям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкашляло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкашляло е е производна форма на изкашлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкашляло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкашляло е е производна форма на изкашлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).