изкачил

Речник на българския език

1. изкачил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкачил е производна форма на изкача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкачил — мин. деят. св. прич. м. р.

изкачил е производна форма на изкача (мин. деят. св. прич. м. р.).