изкатерел

Речник на българския език

1. изкатерел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкатерел е производна форма на изкатеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкатерел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкатерел е производна форма на изкатеря (мин. деят. несв. прич. м. р.).