изкастрило

Речник на българския език

1. изкастрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкастрило е производна форма на изкастря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкастрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкастрило е производна форма на изкастря (мин. деят. св. прич. ср. р.).