изкарал

Речник на българския език

1. изкарал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкарал е производна форма на изкарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкарал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкарал е производна форма на изкарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкарал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкарал е производна форма на изкарам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изкарал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкарал е производна форма на изкарам (мин. деят. несв. прич. м. р.).