изкапал

Речник на българския език

1. изкапал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкапал е производна форма на изкапя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкапал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкапал е производна форма на изкапя (мин. деят. св. прич. м. р.).