изкапа

Речник на българския език

1. изкапа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изкапа е производна форма на изкапя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изкапа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изкапа е производна форма на изкапя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).