изкалвал

Речник на българския език

1. изкалвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкалвал е производна форма на изкалвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкалвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкалвал е производна форма на изкалвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкалвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкалвал е производна форма на изкалвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изкалвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкалвал е производна форма на изкалвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).