изискало

Речник на българския език

1. изискало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изискало е производна форма на изискам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изискало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изискало е производна форма на изискам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изискало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изискало е производна форма на изискам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изискало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изискало е производна форма на изискам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).