изискал

Речник на българския език

1. изискал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изискал е производна форма на изискам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изискал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изискал е производна форма на изискам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изискал — мин. деят. св. прич. м. р.

изискал е производна форма на изискам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изискал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изискал е производна форма на изискам (мин. деят. несв. прич. м. р.).