изиграл си

Речник на българския език

1. изиграл си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изиграл си е производна форма на изиграя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изиграл си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изиграл си е производна форма на изиграя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).